What have you done today to make you feel proud?

Ох... нямам какво да кажа...защото нямам от какво да се оплача :D
Освен от малко алкохолно главболие.

Не че нямам от какво.. но сега не желая:) Сега желая само да съм цветна и да се усмихвам.
Благодаря на малкото ми приятели (в смиисъл, стрейт, нали..), които дойдоха на прайда. Много ви обичам:) Няма нищо по-прекрасно от това да усетиш, че си подкрепен от хората, които обичаш.

Вчера си мислех.. ако всеки от нас си направи прогрма, списък, аларма ако ще – всеки ден да извършва по едно нещо, което го кара да се чувства горд.. Какво ли би станало?

Просветление: the great misconception of sexuality

„Сексуалността не трябва да се демонстрира”, „Защо трябва да излагате най-интимното на показ?”.
Мисля, че достигнах до гениалното си просветление защо тези шаблони не спират да се повтарят от възмутени противници на гей прайда.
Сред обществото е разпространено едно чудовищно неразбиране и елемeнтарно възприемане на концепцията „сексуалност”. Когато чуеш/ прочетеш/ изречеш тази дума, моменталната асоциaция е: „секс”. Сексуалният акт. Щом това е парад на нехтереоСЕКСУАЛНИ, значи тука става въпрос за..някакъв секс. Абе, нещо дето е свързано със секса ще ПАРАДИРА с това. Че аз не искам да им гледам оргиите!
Именно тук подло се крие проблемът. Сексуалността е интегрална част от нашата идентичност, от характера ни, от начина, по който общуваме с околните, подбираме жестовете си. След като ние сме биологични същества с, все пак, някакви инстинкти, сексуалността е част от нашите поведенчески модели. Има я, когато излезеш със семейството си в парка; когато сложиш халка; когато бременна жена се разхожда по улицата; когато изпитваш нужда да хванеш за ръка любимия си човек; когато усещаш, че ще експлоадираш ако не го прегърнеш и целунеш; когато момичетата си слагат грим; когато влезеш в магазин или си купиш нещо, защото секси мацка рекламира продукта; когато си изнервен и се караш с всички, ако миналата нощ не ти е станал; когато се бъзикаш с приятелите си, когато с палачинката ти дадат банан със сметана, или когато стиснеш двулитровката и тя изстреля пяна от гърлото; когато класът се смее, четейки в час Дервишово семе; когато обичаш; когато флиртуваш; когато каниш някого на вечеря; когато пиеш Каменица, защото си мъж и знаеш защо.
Има още милиарди примери.
Нима нашата (Западна) култура не е изградена върху дихотомията мъжко-женско? Разбира се, това е абсолютно нормално, но това не е ли загатване за сексуалност? (А и откога нещо легитимира себе си като единствено валидно, само защото е най-масово? Но това е друга тема).
Докога ще прилагаме двойни стандарти? Време е хората да си изяснят, че концепцията сексуалност съдържа в себе си огромен диапазон от елементи на ежедневния ни живот, затова нека, когато говорим за „различна от традиционната” сексуалност не я опростяваме до акта на съвкупление. Един ЛГБТ прайд не е масова оргия посред бял ден в центъра на града, а опит на една част от обществото да покаже, че има првото на свотие проявления на сексуалност, с каквито разполагат хетеросексуалните хора по 24 часа в денонощието.

.

Това го пиша далеч от стремежа за оригиналност, нито знам подходящо ли е за блог или не. Просто ми се иска съвсем елементарно и наивно да го кажа на някого.



Както винаги, много неща се изписаха за прайда тази година и предполагам - тепърва ще се пишат. Много хора жонглираха с думите, написаха красиви текстове, други директно споделиха ненавистта си. И аз седя - зазидана зад купчина книги и записки и, вместо да чета за Реформацията в очакване на заветния край на любимата лятна сесия, се плюнча над поредните излияния - да го бъде или да не го бъде таз година.. прайдът.


Този текст ще бъде адски шизофреничен; малко хаотичен, може би разбираем за не много хора. Но такава съм аз в момента; такова чувствам и времето и мястото, в което живея.


Не знам какво различно бих могла да напиша и дали въобще има смисъл. Има много причини да отидеш на прайд; за мен има и много причини да не отида. Обърках се в последно време – като обикновен гражданин ли да се чувствам, като уонъби-активист или пък като набиращ сила такъв; като част от организация ли да се чувствам или като маргинал.
Освен това, да убеждавам ли някого, че съм жива, здрава и психично ОК, че не изнасилвам малки деца (нито пък приятелите ми го правят) или да не се занимавам с глуопсти в жегавия слаш дъждовния съботен сесиен следобед?
Като един истински последовател на Леви-Строс (сори, наистина уча за сесия..) се лутам между хай енд лоу, между да-то и не-то.. а накрая подчинявам решенията си на крайните си настроения:


I. Черно

Когато се бориш за определена кауза и си вътре в нея на сто процента, на маХ, до ушите, загърбвайки всичко останало (etc) е много лесно да получиш неочакван шамар. Този шамар до голяма степен те изправя пред краха на наивния ти идеализъм, уж така характерен за невинното второ десетиелети от живота ни (нали казваха, ако не си социалист докато си млад, значи все едно хич не си бил млад - така май било и с вярата в активизма). Когато готовността да се отдадеш на някаква кауза се сблъска с грозното в самата общност, която защитаваш с честта си, се получава свръхнова, която лесно се превръща в черна дупка. А тя е в състояние да погълне целия ми ентусиазъм.
Много глупости видях; и от лгбт, които ми плюят в лицето, и от гейове, които безпричинно и безмозъчно псуват по форуми; и от лгбт двойки, които послушно се крият вкъщи, а навън са ту ”най-добрите приятели”, ту „съквартиранти” и съответно са ми давани за пример от самодоволни хетеро-граждани с въпроса „ми щом те не се оплакват, за к’ва дискриминация ми говориш??”; и от затънали в собствения си сос активисти, пра-активисти и псевдо-активисти; и от комплексари с шизофренно поведение.
Казах на един журналист на бдението за Михаил - ако се занимаваш с някакъв вид активизъм (особено лгбт) много сила се иска, за да устоиш на омразата. Не че се занимавам от толкова време – но е достатъчно, за да я усетя върху себе си, а и не е нужно да си активист, за да познаваш ненавистта. Но сила се иска и за да устоиш в собствената си общност, когато самата тя е безпосочна, объркана, слаба; когато опитите ти да я заздравиш често удрят на камък.

Затова още се чудя дали това е моят прайд; знам, че няма да пиша сърцераздирателни есета, нито да правя лозунги и плакати. Най-много да си взема знаменце, да отида там заради самата себе си и да си тръгна, ако ми пуснат чалга.


II. Бяло.

След пика на моята радикална демотивация и страстите тип „ай сиктир” обаче, идва качествено нов прилив.

И сега ще ви кажа защо пък си СТРУВА да отидеш на прайда.

Стъпквам за малко липсата на ентусиазъм, черногледството, отсъствието на желание за принадлежност.

Осъзнавам, че имам щастието да познавам хора, които смело бих могла да обвържа с гръмки думи като вдъхновение и гордост.. защото ме вдъхновяват и ме карат да се чувствам щастлива, че ги познавам и по някакъв начин съм част от тях. Възхищавам ви се. Щастлива съм, че съм мъничка част от едно ново зараждащо се движение от безкористни, мотивирани, вярващи и смели млади хора, чието време тепърва ще дойде. И когато вдигна поглед и видя онези силни, умни, красиви и можещи личности, които, между другото, освен всичко друго са и лгбт, знам, че те имат правото да бъдат всичко онова, което могат да бъдат.. че имат правото да им бъде дадена тази възможност. Разбирам, че този прайд е за тях, за нас и за онези, които плюят пяна от ярост, че вече не могат да контролират обществото по начина, по който желаят. Защото, както каза Макс, всичко това е стадий от една дългосрочна промяна. А процесът е започнал. Няма връщане назад.



И още нещо..
За всички мачовци, които обсъждат задника ми на висок глас на улицата, а сбиват в ъгъла някое нехетеросексуално момче, понеже „парадирал” – този прайд е за вас. За всички, които смятат, че да не разбират нещо е еквивалентно на неговото несъществуване – този прайд е за вас. За всички жени по цици от рекламите и техните фенове, за чалгарите пред Невски и хетеро двойките, които се целуват в тролея, в парка, пред входа, на спирката, в университета, на концерт, в киното, по телевизията, а настояват ДА НЕ СЕ ПАРАДИРА СЪС СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ – този прайд е и за вас. За всички родители, които се страхуват да говорят с децата си. За лицемерите, които се пенявят "по телевизора", повтаряйки в упоение някакви словосъчетания като "семейни ценности", а после други наглеци ми обясняват, че Big Brother FAMILY е представителна извадка на българските семейства (???????!). За онези, на които им е удобно да не итнерпретират християнството като общност, в която всеки има право на спасение, а оправдават присъствието си със спорадични акции на омраза (което нямам свян да нарека анти-християнство). За всички вас, които мразите, вместо да използвате енергията си за нещо конструктивно; за тези, за които патриотизъм е равнозначно на драскане на криви свастики по обществени сгради, бой и диктатура:
този прайд е за всички вас.



Аз наистина не знам кое чувство в мен ще надделее. Но искам да кажа, че наистина адски много вярвам във всичко това. Вярвам, че в момента се пише история и вярвам, че някой ден всеки ще може да бъде себе си без да се страхува от последиците, без да има нужда да се защитава.. вярвам, че все повече хора ще погледнат над повърхността, ще решат да разчитат повече на разума, отколокто на първичната реакция, ще преодолеят примитивната елементарна омраза, ще ги интересува повече качеството, отколкото опаковката.




Приятно прекарване не всички, които ще излязат на 26-ти!



Искам да посветя това на моите "колеги":) - вие знаете кои сте.

Сам в държавата на проститутките

Всеки ден се събуждам и ставам с убеждението, че днес няма да се скандализирам. Виждате ли, хубавото в БеГе е, че някак си добиваш имунитет срещу всякакви тъпизми и невероятности (който имунитет по нашите географски ширини често е еквивалент на апатия, но да не започваме с офтопика). Но все пак БеГе има и друго качество: ВИНАГИ успява да те изненада с нещо (особено когато си си казал: „оттук по-зле – няма накъде”; или пък „по-тъп от Бате Бойко нЕма!” – тогава винаги от цилиндъра ще изскочи един Цветан Цветанов). Поредният шок и ужас, който, фък, пак се оставих да ме потресе, бе културното събитие на годината, галещият ушите интелектуално зареден мега хипер трипер ивйент .... точно така, вече се досетихте сами –
концертът на Пайнер!
Хич не съм религиозна, наистина. Имам си личен проблем с Ицо. Въпреки това, мили полу-облечени пластмаси, притежавам нещо, което на вас очевидно ви липсва – а именно усещането за граница. Никак не ми беше приятно да видя някакъв тип, когото грубо са излъгали, че ако се натърка с половин тон олио ще е много секси, да пее секс йо йо с няколко хиляди тийнейджърки, припяващи в екстаз, гордо поклащащи се на фона на осветения храм-паметник „Ал. Невски”. Всъщност като се замисля, никак не ми бяха приятни и продължават да не са ми няколко неща:
1. Вие самите, съжалявам, никога не съм обичала олио прекалено много;
2. Хилядите тийнейджърки, които мислят, че мозъка им се намира в двете предни полукълба, (респективно кълба – която както си ги направи); те впрочем явно служат за постигане основната цел на всяко знаещо цената си момиче (вж Магазини за левче), а именно да го избоцкат колкото може повече батковци, предварително паднали в казана с олиото, като Обеликс в онзи с вълшебната отвара;
3. Да превръщате символно натоварени култови места в сцена на пошлия си кич;
И други.
Най се дразня, че иначе безкомпромисното ми чувство за справедливост и убеденсотта в това, че всеки трябва да бъде дарен със свободата да изрази себе си, биват разклатени от тези подобия на хора, които тресат ситнетика по сцената и карат малки деца да припяват рефрени за банани и съмнително придобити пачки с пари. Това обаче аз възприемам като насилие – затова се успокоявам, че грешкаа не е в мен. Това е насилие над психиката ми, ценностната ми система и тази на бъдещите ми деца. Не искам те да останат сами в една държава на проститутки и празноглавие. В държава, в която концерт на Пайнер събира повече хора от един протест серщу корупцията, акция срещу войната, която водим всеки ден по улиците, възпоменанието за някое дете, убито от омраза.
Ама въобще защо да изпадам в патетики?? То си е баш просто казано вече, току виж така ме разбрали – „Я си гледай на геврека дупката, и вазирай яко, айде, чупката!”


Идеше ми да ви кажа и още нещо или по-точно да цитирам един гологлав траш титан, който много мъдро отбеляза преди няколко дена „Ще ви скъсаме задниците на София Рок!”.. обаче няма да го кажа.

По повод шума около убийците на Мишо, намерил смъртта си защото „приличал на гей” - и други весели истории

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=503143
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=504612

Помня, че като малка, четейки за пръв път една от любимите ми книги, в съзанието ми се запечата следната реплика (цитатът няма да е точен): „Много от живите заслужават да умрат. И много от мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го дадеш?”.
Не знам с какъв характер трябва да бъдеш, за да имаш съзнанието и силата да се разпореждаш с човешки животи; не разбирам как функционира този механизъм в мисълта ти, който допуска, че някаква биологическа характеристика (примерно) е легитимна причина да бъде отнет нечий живот. Примери такива в историята има много – и повечето от нас се срамуваме от тях. Други в захлас размахват дясната си ръка, шизофренично подчинявайки собствената си свободна воля на умрели диктатори и побъркани мизантропи.
Отявлени компетентни едрокилограмови български политици наскоро изразиха в публичното пространство пика на интелектуалните си търсения с изявления като това, че сексуалната ориентация е зависимост; други видни мозъци продължават да сравняват педофилия и хомосексуалност; други говорят за нехетеросексуалността като болест. Чудя се, докога ще виждам размахания пред очите ми пръст, с който някой се опитва да ме убеди в неестествеността на “различната” ориентация и ще види, че болните са онези, които са решили да се разплащат с чужди животи?! Може би „естествено” и „нормално” е да решаваш кой ще живее и кой ще умре, а не да го оставиш на природата? Може би е „естествено” да разбиеш живота на цяло семейство вместо да го оставиш да следва пътя си? Сигурно е „естествено” да направиш така, че една майка да надживее детето си?
Силно се придържам към тезата на Кундера, че не е възможно да сме създадени по образ и подобие на Бога, при все, че отделяме фекалии. В противен случай, той по същия начина трябва да произвежда лайна. Не знам от кого е, но едно голямо, голямо лайно се изипва отгоре ни, и това е лайното на необразоваността, неинформираността, агресията, липсата на контрол върху образованието и децата, простащината на собствените ни управляващи, маргинализирането на малцинствата, престъпленията от омраза, мога да изборявам още, но едва ли има смисъл. Всички знаем за помията. Докога ще има бдения за загинали деца, след които ще продължаваме да си затавряме очите пред истинските причини за тези смъртни случаи?? Расизмът, хомофобията, нетърпимостта към онова, което не е твое и по някаква причина не разбираш.. докога ще оставяме децата си да убиват други деца, да им продават хероин, да ги пребиват, да ги изнасилват?? Докога това ще бъде насърчавано от некомпетентни политици, националистически партии в парламента, липса на закони и адекватни наказания?
Докъде стига омразата и колко струва един човешки живот? Една бутилка водка, продадена на хлапе. Един джиесем. Едно дръзване да бъдеш себе си. Една разходка в парка. За всяко едно от тези неща трябва да бъдем готови да дадем своя живот или този на някой друг. А може би би било по-евтино да възпитаваме децата си, да гарантираме образованието им, да ги ангажираме социално и дори политически, да отворим очите им от малки, че светът е голям, на него живеят много хора, които няма как да бъдат еднакви един с друг?
„Момчетата с качулки” (нали така е модерно да се наричат сега) са персонификацията на бедната ни държава – пияна, страхлива, невежа, комплексирана, агерсивна, пасивна в желанието си за развитие и активна в желанието си да се докаже. Хората не са болни поради своята хомо, би, транс или пък хетеросексуалност; не са болни и поради кожата си или произхода си. Не са болни ако се опитват да направят мястото, на което живеят по-търпимо за пребиваване. Объркани и нуждаещи се от помощ са онези, които не желаят да превърнат пияната си, страхлива, невежа, комплексирана, агерсивна същност в нещо по-конструктивно.

Да пробваме да врътнем кранчето с лайната, може пък да потече амброзия? Or not?