Сам в държавата на проститутките

Всеки ден се събуждам и ставам с убеждението, че днес няма да се скандализирам. Виждате ли, хубавото в БеГе е, че някак си добиваш имунитет срещу всякакви тъпизми и невероятности (който имунитет по нашите географски ширини често е еквивалент на апатия, но да не започваме с офтопика). Но все пак БеГе има и друго качество: ВИНАГИ успява да те изненада с нещо (особено когато си си казал: „оттук по-зле – няма накъде”; или пък „по-тъп от Бате Бойко нЕма!” – тогава винаги от цилиндъра ще изскочи един Цветан Цветанов). Поредният шок и ужас, който, фък, пак се оставих да ме потресе, бе културното събитие на годината, галещият ушите интелектуално зареден мега хипер трипер ивйент .... точно така, вече се досетихте сами –
концертът на Пайнер!
Хич не съм религиозна, наистина. Имам си личен проблем с Ицо. Въпреки това, мили полу-облечени пластмаси, притежавам нещо, което на вас очевидно ви липсва – а именно усещането за граница. Никак не ми беше приятно да видя някакъв тип, когото грубо са излъгали, че ако се натърка с половин тон олио ще е много секси, да пее секс йо йо с няколко хиляди тийнейджърки, припяващи в екстаз, гордо поклащащи се на фона на осветения храм-паметник „Ал. Невски”. Всъщност като се замисля, никак не ми бяха приятни и продължават да не са ми няколко неща:
1. Вие самите, съжалявам, никога не съм обичала олио прекалено много;
2. Хилядите тийнейджърки, които мислят, че мозъка им се намира в двете предни полукълба, (респективно кълба – която както си ги направи); те впрочем явно служат за постигане основната цел на всяко знаещо цената си момиче (вж Магазини за левче), а именно да го избоцкат колкото може повече батковци, предварително паднали в казана с олиото, като Обеликс в онзи с вълшебната отвара;
3. Да превръщате символно натоварени култови места в сцена на пошлия си кич;
И други.
Най се дразня, че иначе безкомпромисното ми чувство за справедливост и убеденсотта в това, че всеки трябва да бъде дарен със свободата да изрази себе си, биват разклатени от тези подобия на хора, които тресат ситнетика по сцената и карат малки деца да припяват рефрени за банани и съмнително придобити пачки с пари. Това обаче аз възприемам като насилие – затова се успокоявам, че грешкаа не е в мен. Това е насилие над психиката ми, ценностната ми система и тази на бъдещите ми деца. Не искам те да останат сами в една държава на проститутки и празноглавие. В държава, в която концерт на Пайнер събира повече хора от един протест серщу корупцията, акция срещу войната, която водим всеки ден по улиците, възпоменанието за някое дете, убито от омраза.
Ама въобще защо да изпадам в патетики?? То си е баш просто казано вече, току виж така ме разбрали – „Я си гледай на геврека дупката, и вазирай яко, айде, чупката!”


Идеше ми да ви кажа и още нещо или по-точно да цитирам един гологлав траш титан, който много мъдро отбеляза преди няколко дена „Ще ви скъсаме задниците на София Рок!”.. обаче няма да го кажа.