По повод шума около убийците на Мишо, намерил смъртта си защото „приличал на гей” - и други весели истории

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=503143
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=504612

Помня, че като малка, четейки за пръв път една от любимите ми книги, в съзанието ми се запечата следната реплика (цитатът няма да е точен): „Много от живите заслужават да умрат. И много от мъртвите заслужават живот. Можеш ли да им го дадеш?”.
Не знам с какъв характер трябва да бъдеш, за да имаш съзнанието и силата да се разпореждаш с човешки животи; не разбирам как функционира този механизъм в мисълта ти, който допуска, че някаква биологическа характеристика (примерно) е легитимна причина да бъде отнет нечий живот. Примери такива в историята има много – и повечето от нас се срамуваме от тях. Други в захлас размахват дясната си ръка, шизофренично подчинявайки собствената си свободна воля на умрели диктатори и побъркани мизантропи.
Отявлени компетентни едрокилограмови български политици наскоро изразиха в публичното пространство пика на интелектуалните си търсения с изявления като това, че сексуалната ориентация е зависимост; други видни мозъци продължават да сравняват педофилия и хомосексуалност; други говорят за нехетеросексуалността като болест. Чудя се, докога ще виждам размахания пред очите ми пръст, с който някой се опитва да ме убеди в неестествеността на “различната” ориентация и ще види, че болните са онези, които са решили да се разплащат с чужди животи?! Може би „естествено” и „нормално” е да решаваш кой ще живее и кой ще умре, а не да го оставиш на природата? Може би е „естествено” да разбиеш живота на цяло семейство вместо да го оставиш да следва пътя си? Сигурно е „естествено” да направиш така, че една майка да надживее детето си?
Силно се придържам към тезата на Кундера, че не е възможно да сме създадени по образ и подобие на Бога, при все, че отделяме фекалии. В противен случай, той по същия начина трябва да произвежда лайна. Не знам от кого е, но едно голямо, голямо лайно се изипва отгоре ни, и това е лайното на необразоваността, неинформираността, агресията, липсата на контрол върху образованието и децата, простащината на собствените ни управляващи, маргинализирането на малцинствата, престъпленията от омраза, мога да изборявам още, но едва ли има смисъл. Всички знаем за помията. Докога ще има бдения за загинали деца, след които ще продължаваме да си затавряме очите пред истинските причини за тези смъртни случаи?? Расизмът, хомофобията, нетърпимостта към онова, което не е твое и по някаква причина не разбираш.. докога ще оставяме децата си да убиват други деца, да им продават хероин, да ги пребиват, да ги изнасилват?? Докога това ще бъде насърчавано от некомпетентни политици, националистически партии в парламента, липса на закони и адекватни наказания?
Докъде стига омразата и колко струва един човешки живот? Една бутилка водка, продадена на хлапе. Един джиесем. Едно дръзване да бъдеш себе си. Една разходка в парка. За всяко едно от тези неща трябва да бъдем готови да дадем своя живот или този на някой друг. А може би би било по-евтино да възпитаваме децата си, да гарантираме образованието им, да ги ангажираме социално и дори политически, да отворим очите им от малки, че светът е голям, на него живеят много хора, които няма как да бъдат еднакви един с друг?
„Момчетата с качулки” (нали така е модерно да се наричат сега) са персонификацията на бедната ни държава – пияна, страхлива, невежа, комплексирана, агерсивна, пасивна в желанието си за развитие и активна в желанието си да се докаже. Хората не са болни поради своята хомо, би, транс или пък хетеросексуалност; не са болни и поради кожата си или произхода си. Не са болни ако се опитват да направят мястото, на което живеят по-търпимо за пребиваване. Объркани и нуждаещи се от помощ са онези, които не желаят да превърнат пияната си, страхлива, невежа, комплексирана, агерсивна същност в нещо по-конструктивно.

Да пробваме да врътнем кранчето с лайната, може пък да потече амброзия? Or not?