.

Това го пиша далеч от стремежа за оригиналност, нито знам подходящо ли е за блог или не. Просто ми се иска съвсем елементарно и наивно да го кажа на някого.



Както винаги, много неща се изписаха за прайда тази година и предполагам - тепърва ще се пишат. Много хора жонглираха с думите, написаха красиви текстове, други директно споделиха ненавистта си. И аз седя - зазидана зад купчина книги и записки и, вместо да чета за Реформацията в очакване на заветния край на любимата лятна сесия, се плюнча над поредните излияния - да го бъде или да не го бъде таз година.. прайдът.


Този текст ще бъде адски шизофреничен; малко хаотичен, може би разбираем за не много хора. Но такава съм аз в момента; такова чувствам и времето и мястото, в което живея.


Не знам какво различно бих могла да напиша и дали въобще има смисъл. Има много причини да отидеш на прайд; за мен има и много причини да не отида. Обърках се в последно време – като обикновен гражданин ли да се чувствам, като уонъби-активист или пък като набиращ сила такъв; като част от организация ли да се чувствам или като маргинал.
Освен това, да убеждавам ли някого, че съм жива, здрава и психично ОК, че не изнасилвам малки деца (нито пък приятелите ми го правят) или да не се занимавам с глуопсти в жегавия слаш дъждовния съботен сесиен следобед?
Като един истински последовател на Леви-Строс (сори, наистина уча за сесия..) се лутам между хай енд лоу, между да-то и не-то.. а накрая подчинявам решенията си на крайните си настроения:


I. Черно

Когато се бориш за определена кауза и си вътре в нея на сто процента, на маХ, до ушите, загърбвайки всичко останало (etc) е много лесно да получиш неочакван шамар. Този шамар до голяма степен те изправя пред краха на наивния ти идеализъм, уж така характерен за невинното второ десетиелети от живота ни (нали казваха, ако не си социалист докато си млад, значи все едно хич не си бил млад - така май било и с вярата в активизма). Когато готовността да се отдадеш на някаква кауза се сблъска с грозното в самата общност, която защитаваш с честта си, се получава свръхнова, която лесно се превръща в черна дупка. А тя е в състояние да погълне целия ми ентусиазъм.
Много глупости видях; и от лгбт, които ми плюят в лицето, и от гейове, които безпричинно и безмозъчно псуват по форуми; и от лгбт двойки, които послушно се крият вкъщи, а навън са ту ”най-добрите приятели”, ту „съквартиранти” и съответно са ми давани за пример от самодоволни хетеро-граждани с въпроса „ми щом те не се оплакват, за к’ва дискриминация ми говориш??”; и от затънали в собствения си сос активисти, пра-активисти и псевдо-активисти; и от комплексари с шизофренно поведение.
Казах на един журналист на бдението за Михаил - ако се занимаваш с някакъв вид активизъм (особено лгбт) много сила се иска, за да устоиш на омразата. Не че се занимавам от толкова време – но е достатъчно, за да я усетя върху себе си, а и не е нужно да си активист, за да познаваш ненавистта. Но сила се иска и за да устоиш в собствената си общност, когато самата тя е безпосочна, объркана, слаба; когато опитите ти да я заздравиш често удрят на камък.

Затова още се чудя дали това е моят прайд; знам, че няма да пиша сърцераздирателни есета, нито да правя лозунги и плакати. Най-много да си взема знаменце, да отида там заради самата себе си и да си тръгна, ако ми пуснат чалга.


II. Бяло.

След пика на моята радикална демотивация и страстите тип „ай сиктир” обаче, идва качествено нов прилив.

И сега ще ви кажа защо пък си СТРУВА да отидеш на прайда.

Стъпквам за малко липсата на ентусиазъм, черногледството, отсъствието на желание за принадлежност.

Осъзнавам, че имам щастието да познавам хора, които смело бих могла да обвържа с гръмки думи като вдъхновение и гордост.. защото ме вдъхновяват и ме карат да се чувствам щастлива, че ги познавам и по някакъв начин съм част от тях. Възхищавам ви се. Щастлива съм, че съм мъничка част от едно ново зараждащо се движение от безкористни, мотивирани, вярващи и смели млади хора, чието време тепърва ще дойде. И когато вдигна поглед и видя онези силни, умни, красиви и можещи личности, които, между другото, освен всичко друго са и лгбт, знам, че те имат правото да бъдат всичко онова, което могат да бъдат.. че имат правото да им бъде дадена тази възможност. Разбирам, че този прайд е за тях, за нас и за онези, които плюят пяна от ярост, че вече не могат да контролират обществото по начина, по който желаят. Защото, както каза Макс, всичко това е стадий от една дългосрочна промяна. А процесът е започнал. Няма връщане назад.



И още нещо..
За всички мачовци, които обсъждат задника ми на висок глас на улицата, а сбиват в ъгъла някое нехетеросексуално момче, понеже „парадирал” – този прайд е за вас. За всички, които смятат, че да не разбират нещо е еквивалентно на неговото несъществуване – този прайд е за вас. За всички жени по цици от рекламите и техните фенове, за чалгарите пред Невски и хетеро двойките, които се целуват в тролея, в парка, пред входа, на спирката, в университета, на концерт, в киното, по телевизията, а настояват ДА НЕ СЕ ПАРАДИРА СЪС СЕКСУАЛНАТА ОРИЕНТАЦИЯ – този прайд е и за вас. За всички родители, които се страхуват да говорят с децата си. За лицемерите, които се пенявят "по телевизора", повтаряйки в упоение някакви словосъчетания като "семейни ценности", а после други наглеци ми обясняват, че Big Brother FAMILY е представителна извадка на българските семейства (???????!). За онези, на които им е удобно да не итнерпретират християнството като общност, в която всеки има право на спасение, а оправдават присъствието си със спорадични акции на омраза (което нямам свян да нарека анти-християнство). За всички вас, които мразите, вместо да използвате енергията си за нещо конструктивно; за тези, за които патриотизъм е равнозначно на драскане на криви свастики по обществени сгради, бой и диктатура:
този прайд е за всички вас.



Аз наистина не знам кое чувство в мен ще надделее. Но искам да кажа, че наистина адски много вярвам във всичко това. Вярвам, че в момента се пише история и вярвам, че някой ден всеки ще може да бъде себе си без да се страхува от последиците, без да има нужда да се защитава.. вярвам, че все повече хора ще погледнат над повърхността, ще решат да разчитат повече на разума, отколокто на първичната реакция, ще преодолеят примитивната елементарна омраза, ще ги интересува повече качеството, отколкото опаковката.




Приятно прекарване не всички, които ще излязат на 26-ти!



Искам да посветя това на моите "колеги":) - вие знаете кои сте.